ПОДА̀ВА МИ СЕ несв.; подадè ми се св., непрех. Остар. Удава ми се, умея. Много работи начинах няколко пъти и ни една от пръв път ми ся не подаде. Й. Груев, СП (превод), 21. Като Байрона и Булвер подкачи от песни, нъ от пръв път песнотворчеството не му ся подало. Й. Груев, СП (превод), 20. — Фала тебе, моя стара мале, / нели ми се, мале, не подава, / не подава, я орач да бъдем, / да си орем, та тебе да раним. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 111.


Източник: Речник на българския език (онлайн)